Надявам се това, което сте прочели като творчество да ви е харесало и поне малко да ви е докоснало. Хубавото е около нас. Просто трябва да си отворим очите и да го видим. Да се оставим на течение и да изживеем живота си такъв, какъвто ни...

И тъй прекрасна появи се
така нежна, мила и добра
сред жалките ми спомени за хора открои се

Ноща предлага ни безброй звезди,
които тайничко ни се присмиват
и всяка вечер светят тези мънички луни,

Знаеш ли, какво е някой да ти липсва
и да се молиш чак до болка, до сълзи
знаеш ли, какво е във сърцето да таиш надежда

И обичам аз със поглед ти да ме изпиваш
и да бъда в плен на твойта красота
и живота в мене ти наливаш

Пореден чакан ден
безвъзвратно си отива
и за пореден път сломен

Мили думи искам да ти кажа
И с очи горещи аз да те прегръщам
Искам нежно да те галя

Светът умира бавно
обхванат от поредната война,
мъже загиват, казват че било е славно,

И поднесох аз букет огромен
на пресния ти гроб, съпруже мой
и останах пак сама със тъжен спомен

Сърцето ми е мъничко, обаче
е пълно с чувства и мечти
сърцето ми е мъничко, но плаче,

Спрях да плача, а очите ми са сухи вече.
Няма да успееш да изтръгнеш и една сълза от тях...
дори насила.

Камбанен звън - града застива
стопяват се усмивките от хорските усти,
и знаят, че някой бавно си отива