Обичам те, момиче синеоко
обичам и деня, във който ти се появи
обичам те, мъниче дългокосо

Обичам те! Сърцето бие пак за тебе,
защото ти си сбъдната мечта.
Обичам те! С чистата любов на бебе

Счупих огледалото със грозния си смях,
във стаята застанах сам в средата
и пред нещо чудно и прозрачно аз немях,

Разкъсах прашките ти страстно
с желанието да отпия от този извор на страстта,
ще проникна в тебе бясно,

Мартин беше двадесет и три годишен чаровен младеж, който си имаше собствена теория за света и протичащите в него процеси. Образованието си бе получил в София, но живееше в тихо и спокойно градче в провинцията. Градче което беше заседнало...

Защо така постъпваш с мене мила,
какво съм сторил, че заслужил съм това
и всичко правя, за да си щастлива

Нощ! Вали! Събуждам се и плача,
защото няма те до мен,
нищо ли за тебе аз не знача,

Искам аз да те сънувам,
как държа те за ръка
и не спирам аз лика ти да бленувам

Щастието връхлетя ме ненадейно
със силата на тежкотоварен влак
и промяна стана с мене, някак чудодейно

Лежа си сам в огромното легло
в непрогледна тъмнина, очите търсят само теб
ръцете ми протегнати желаят да се слеем във едно

Страдание, отново болка
кажете ми живот ли е това?
и мъничка сълза в очите ми блещука

Хиляди надежди празни
умряха в мрачния и грозен ден
и говориха ми хора разни