Спрях да плача, а очите ми са сухи вече.
Няма да успееш да изтръгнеш и една сълза от тях...
дори насила.
Вече съм спокоен, сърцето усмири се,
няма да тупти единствено за теб.
Остави ме, махни се от живота ми,
искам най-накрая да спре да ме боли.
Искам аз да те забравя,
да изтрия всеки миг,
искам аз да се запаля,
за да изгори и последния ни спомен жив.
Мислех, че за мен си слона,
който уж е носил щастието на света,
а пък в крайна сметка се оказа,
че е слонът мой приятел,
донесъл ми единствено тъга...