Светът умира бавно
обхванат от поредната война,
мъже загиват, казват че било е славно,
а майките забравят ще е радостта

Деца пищят и падат бомби
смъртта разгръща свойте пипала
опианените бойци оръжие развяват
в съзнанието едничка мисъл - свобода

Секунда тишина и сякаш времето е спряло
в очакване застиват каменни лица,
а всичко някак си минава бавно, вяло
и пак атака и спират да туптят сърца

И тъй живота продължава
събуждаш се във своя дом, окоп
грабваш автомата и се питаш пак дали си заслужава
да браниш чужди интереси крачейки към своя гроб