Пореден чакан ден
безвъзвратно си отива
и за пореден път сломен
вярата във мен загива

Чаках толкоз, но разбрах,
че чакането може да убива
и за пореден път аз осъзнах,
че живота, болката разкрива

А всяка мисъл, всеки стон
е пламъче на мъничка надежда,
защото в лятна нощ, със ароматен дъх
човек мечтае, живота му към по-добро да се подрежда

А всъщност, животът кратък е разбрах
низ от радост и неволи
да чакаш силно нещо, осъзнах
е съществото в тебе да се моли ...