Знаеш ли, какво е някой да ти липсва
и да се молиш чак до болка, до сълзи
знаеш ли, какво е във сърцето да таиш надежда
и на прозореца да чакаш до зори

А улицата пуста, тиха
спи, като че ли последния си сън
надеждата - химера сива
мъчително и бавно те превръща в пън

Но тайно в себе си се бориш
сълзите сякаш парят грубите страни
обичаш, но любовта ти е несподелена
душата ти като във АД гори

Знаеш ли, какво е всеки Божи ден да се надяваш,
че тя ще дойде мила и добра
знаеш ли, какво е да се мъчиш да не се предаваш
а всъщност да си призрак без душа

Много силно, много тъжно... и да, знам...

надявам се по-малко хора да знаят какво е...