И тъй прекрасна появи се
така нежна, мила и добра
сред жалките ми спомени за хора открои се
не вярвайки, че с теб събра ме думата съдба

Ти си адски мила и добра със мене
живота върна в счупените ми крила
немея аз, и те усещам духом покрай мене
с аромат на дивна, прелестна жена

Далече си от мен уви!
а мисълта за теб е чиста и невинна кат дете
изкушен да видя тези нежни хубави очи
душата ми прегръдката ти пак зове

Приятел твой ще бъда
до гроб, до болка, до сълзи
и цял живот на мене можеш да разчиташ
дори на вън да бъде сиво и вали...