Гори света в поредната война безцелна,
отнемат се животи, като във компютърна игра
къшей хляб и бистрата водица въжделенна

На двадесет, а вече прекалено стар
събрал горчилката на друго поколение
със мисли подходящи за гробар,

Мразя се, че толкоз силно те желаех
и след тебе тичах всеки ден,
мразя се, че за всичко друго аз нехаех,

Слънцето залезе и мрака настъпи
Защо, ти живот така с мен постъпи
Луна ти сестрице кажи ми сега

Колко трябва да се моли
той за къшей добрина
а го гледат всичките надменно

Мрак душата ми обгръща
и съм облачен в безоблачния ден
и студ сърцето в камък ми превръща

Желая те, а болката е тъй жестока,
защото знам, че невъзможно е да бъдем двамата сега
"Желая те", и искам нависоко да се покатеря

Да бъдем двамата е сладко,
да бъдем двамата е толкова добре,
да бъдем двамата е по-вкусно и от портокаловото сладко

Боли, когато те напуснат
боли и всичко е в мъгла
боли и чувстваш се притиснат